Мнения на участници

Искаш ли да получиш БЕЗПЛАТНО 2 видео обучения и електронна книга? Вземи нашата електронна книжка „Помагало – как да помним?! – Системи и техники за памет.“ от Андрей Илиев + 2 видео обучения на теми „Управление на времето“ и „Теория на множествена интелигентност + Академично ориентиране – Как да избера какво да уча?“ 

Виктория Станимирова

Участник в Talent Factory

Когато искаш нещо, обикновено ти се случва. Е, при мен определено стана бързо. Попаднах на рекламата за лагера във Фейсбук, прииска ми се да отида и малко на шега попълних полетата с имената и телефона си. На следващия ден вече знаех,че ще отида. На 23 юли тръгнах към Гоце Делчев. Не очаквах нищо. А пътуването на отиване е толкова по-различно от това на връщане! Когато се прибрах бях с усмивка до уши и с много очаквания- от себе си, да виждам отново всички хора, с които се запознах, да бъда по-често на такива места. След тези дни в Пирин имах незаменимо изживяване от лято 2017. Разказвах на всички за лагера и това, което бях научила. Повечето чуваха единствено,че не бях ходила на море и съм била някъде си. Не се сърдех, защото колкото и ентусиазирано да разказвам или да пиша не мога напълно да пресъздам енергията на трейнърите и всички 7 различни дни. Срещнах млади хора, които мога да слушам от сутрин до вечер. Но лагера не е поредица от лекции, а място, на което участваш самият ти. Моите приятели винаги са били по- големи от мен- аз съм на 21 години. На лагера открих, че с удоволствие прекарвах време с младежи, на които им предстои да завършат гимназия или тъкмо бяха завършили. Те също ме изненадваха с историите си. На мен също в повечето случаи нещо ми омръзва бързо. Тогава нямах възможност да се оттегча, защото нищо не се повтаряше. Времето ни минаваше наистина динамично- в разговори, тренировки, игри, приятелство. Няма как да говоря за лагера на Лидер Академия и да не съм с най-широката си усмивка. Безкрайно съм благодарна на хората, които подготвят вълнуващата програма на лагера! П.С. Любимата ми снимка на изгледа, с който се събуждах сутрините- голям прозорец.

Мартин Недялков

Участник в Talent Factory

Здравейте! Кемпът беше уникален, едно по-различно изживяване, което ще помня дълго. Нещата, които най-много ме впечатлиха и със сигурност не трябва да променяте (по мое мнение разбира се), са:

–           Богатия подбор от трейнъри, всеки от които проактивен и развит в различни специалности ( дори само да си поговори с тях по време на обедите и вечерите, човек може да научи безкрайно много нови и интересни неща)

–           Мястото – насред природа, спокойствие, чист въздух –   все благоприятни обстоятелства, които те карат да се откъснеш от обикновеното ежедневие и допринасят за целите на кемпа

–           Изграждането на навици – ранно ставане, тренировка, разнообразна и здравословна храна и тн. Макар и да не са основната цел на лагера, налагането на подобни навици на участиниците спомага за различното изживяване и чувство, че докато е на лагера, човек прави нещо полезно и градивно за самия него. Особенно полезно,  когато човек не е имал подобни навици преди това (какъвто беше моят случай)

–           Техники за памет, запаметяване и учене, мисловни карти и тн.  – основанта причина, поради която се записах за лагера, бе нуждата да разбера как да уча и чета по-бързо и по-ефикасно. Модулите на тази тематика бяха изключително интересни за мен и някои от техниките намирам за доста полезни. Евентуално обогатяване (добавяне на други техники) би било чудесно.

–           Human design – Материя напълно непозната за мен преди лагера. Много от нещата, които Нора ми каза, съвпадът с моята реалност, затова смятам, че human design-ът е една интересна и по-разлчна „наука“, която допринася за себепознанието и кариерното развитие. Разбира се, ако човек е склонен да вярва в подобен род неща (Катето и Вили не са, със сигурност :D)

–           Сугестопедия – На фона на скучната ни сива образователна система, сугестопедията предлага един алтернативен, по-интересен, шарен и забавен начин на обучение. Затова смятам, че трябва да бъде част от обучението, за да може повече хора да се запознаят с този метод на обучение.

–           Art workshop –чудесно занимание, което поставя финал на една невероятна седмица

Сега, някои от нещата, които според мен се нуждаят от леки промени:

–           Talent factory game – лично за мен играта, макар и подтикваща към импровизация, креативност и обмяна на идеи, в настоящата си форма е несъстоятелна и леко безсмислена. Самата идея да създадеш бизнес план с човек, който познаваш от едва няколко дни и в голяма вероятност нямаш нищо общо, не отговаря на действителността. В моя случай, бях в група с човек с който нямахме почти никакви общи интереси и виждания за бизнес, затова изготвихме бизнес план базиран на малкото ни общи интереси колкото да не е без нищо. В действителност,  едва ли някога бих се заел да развивам подобен вид бизнес. Може би поради недостатъчно време, но липсата на обратна връзка от ваша страна, съвсем уби смисъла на играта. Според мен, вместо по двойки, ако всеки участник сам за себе си представи идея и план за бизнес, обмени идеи с останалите участници и получи обратни връзки от трейнърите, играта би имала  по-голям смисъл.

–           Вербална/Невербална комуникация – тук проблемът, според мен, идва от обема на самата тема. Едно малко preview би било чудесно тук, за да може човек да разбере какво го очаква и какъв е смисълът/приносът на тези два модула към цялостаната идея на кемпа. Преди началото на модулите си мислех, че  ще говорим за различните видове вербална и невербална комуникация (позиция на ръцете/краката, несъзнателни жестове и тн.), а в крайна сметка , нещата за които говорихме бяха доста по-различни. Невербална комуникация почти не засегнахме. Не ме разбирайте погрешно, модулите бяха супер интересни (например задачата (с петте националностти, животни и тн), която решавахме и най-вече резултатите от настъпилия хаос, бяха доста поучителни) и Катето е супер трейнър (даде ми доста теми за размисъл), обаче, както вече казах, трябва да се изяснят целите на двата модула и евентуално да се отдели поече време за тях.

–           Стрес фактор – Вили отдели доста време на това, как тялото/мозъкът ни се влиаят от стреса (повечето от теорията вече дори не помня, спомням си, че говорихме за различните видове мозъчни вълни, но какво представлява всяка една от тях, вече не помня)). Което смятам, че е полезна информация, но може би ако има начин да се наблегне повече на това, как човек да се справя със стреса, лекцията би била доста по полезна. От друга страна, не съм сигурен дали има някакъв „мултифункционален“ начин за справяне със стрес. Най-вероятно, различните обстоятелства пораждащи стрес изискват различни мерки за справяне с него. Както и да е, може да помислите за промяна в съдържанието на лекцията (заменяне на „сухата“ теория с по-практични съвети)

–           Технократи – различен и интересен модул, който, обаче смятам, че няма много общо с целите на лагера

Модулите, които не съм споменал бяха „just ok” и мисля, че не мога да дам каквато и да е била градивна критика за тях.

Анабел Могхадам

Участник в Talent Factory

Като цяло изключително много ми допада идеята за уединение сред природата за по-дълъг период от време и то точно за цел с подобен характер. Мисля, че има огромен потенциал в това начинание, но не мога и да отрека, че на този етап виждам, а може би по-правилно би било да кажа усещам доста несъответствия и проблеми за осъществяването на една такава тъй значима, но и изключително деликатна мисия. А именно някакъв тип подпомагане към осъзнаването и разкриването на потенциала на младите хора.  Затова бих препоръчала по-внимателно и целесъобразно подбиране на трейнърите, а и всички замесени, които пак със своето различие да допринасят, но към една по единна цел. За да се оформи именно онази хармонична атмосфера, именно онзи дух на взаимност и екипност, за който се говореше.  Също така отстраняване на крайното противоречие между идеологиите. Струва ми се някак неприемливо от една страна да ти се говори как си свободен човек с право на избор, как не трябва просто да се примиряваш с обстоятелствата, за жизнената значимост на ненасилието и от друга страна пряко или не да бъдеш насилван да правиш нещо против волята си  (визирам най-вече задължителния характер на спортната дейност) и още по-лошото да бъдеш порицаван за отказът си, който е твое ултимативно право.

Горещо подкрепям също да се направи така, че да се усеща загрижеността за развитието на започнатата мисия и след приключването на кемпа. Нещо за което споменахте и чиято важност смятам за огромна. Защото за да окажеш влиянието, което вярвам, че всички искрено искате има нужда да се усеща взаимна посветеност.

Като допълнение искам да отбележа, че доста ми допадна предизвикателството с презентирането и условията под които то се случи.  

Пожелавам подомни инициативи да продължават да се развиват и да се търси на подходящия подход за тази тъй прекрасна мисияJ

Благовеста Крайчева

Участник в Talent Factory

Честно казано, не съм вярвала,че ще срещна толкова млади и ентусиазирани хора,които с най-голямо желание искат да помогнат на по-малките като нас..да не живеем винаги по дадените норми,да не се оставяме на други да определят нашите действия и цели. На този лагер с помощта на всички лектори аз научих да бъда по-уверена в себе си и желанията ми за бъдещето и да вървя смело напред към мечтите ми,колкото и трудно или грешно да ми се вижда. Научих,че ако бъда организирана като цяло,ще ми бъде много по-лесно за напред и ще имам много повече време да осъществя целите си и те да станат реалност. От Иван, Нора, Галя, Вили, Роуз и Иво научих доста интересни и любопитни неща,а с другите опознах моето вътрешно „Аз“ и то доста добре и най-вече научих,че няма нищо по-хубаво от това да си различен..просто трябва да обичаме и уважаваме себе си. 😊 Зори е един прекрасен и забавен човек,който правеше тренировките леки и с нея опознахме доста природата на онова чудно местенце. Всички участници ми станаха приятели и смятам, че всеки един от тях е уникален по себе си. Много съм щастлива,че срещнах всички вас и че направихте част от лятото ни незабравимо. Ние смело ще  следваме вашият път,а вие продължавайте с вашата мисия,защото ние младите имаме нужда от това!😊

Гери Василева

Участник в Talent Factory

Мемоарите на една лидерка. Хмм. Някога да сте се опитвали да разкажете нещо, което СУПЕР много ви е впечатлило и да не знаете от къде да започнете? Ами при мен не е такъв случаят. И то не защото лагерът не ме е изкефил, не „адски“ (Андрей ще ви каже защо), ами МЕГА, СУПЕР много, защото там поставих една тухличка, която бе първата от многото в процеса на моето личностно изграждане и развитие (приликата с описанието на лагера е напълно умишлена). И защото всеки може да ви каже колко яко си е прекарал, колко яки хора е срещнал и всеки, който го каже ще казва пълната истина, аз ще ви кажа какво бе нещото, което ме накара да поема риска и да отида на лагера. Това бе обещанието или по-скоро думата на една невероятна жена Екатерина Николопулу (Кате, заклевам се почти по памет написах фамилията ти!). Забравете тази „седмица“, която ви казват, че ще получите. Не е седмица, а е много повече. Това, което ме грабна, бе думата, че ще получавам подкрепа от екипа при мои бъдещи инициативи, проекти или каквото и да е развитие. Това ме спечели и честно да ви кажа понякога ми е неудобно да си призная колко много и колко често се обръщам към не един от тези хора. Пътите, в които някой ме е подвел – нула. Не само, че прекарах тази невероятна седмица, но аз спечелих много повече – приятели, подкрепа, вяра, ментори. Това, което си мислите, че ще получите от такъв лагер, особено ако ви е пръв, да знаете, че има вероятност да не достигнете. Защото ще получите нещо много повече, нещо, от което дори не сте знаели, че имате нужда. И дори да ви отнеме повече време да го разберете (#личен опит) един ден ще се спънете в стената от тухли, която се застроявали през цялото време без дори да го забелязвате.

Ако се чувстваш потиснат може би нивата ти на серотoнин са ниски… да се обаждам ли на Зори? 😀

Никол Христова

Участник в Talent Factory

Първата дума, която ми изникна, бе емоция… на радост, удовлетворение, гордост, дори страх… всичко в едно. Веднага заваляха спомени за хората и трейнингите…

Но Talent Factory Camp далеч не е един хубав спомен и незабравимо преживяване.

Той е пътуване навътре към себе си, опознаване на всички лица, на твоята същност, но и навън – към света и хилядите възможности, които предлага. Усвояваш техники, с които буквално можеш да промениш живота си из основи, стига да си отворен към промяната и да я искаш. Започваш да се превръщаш в човека, за когото си мечтал. Наблюдаваш се от страни, започваш да разбираш и приемаш себе си, т.е. направляваш действията си по-уверено, знаейки, че си си поставил точните цели към момента, и начинът, по който можеш да ги реализираш.

За 10 дни правиш огромен скок без да усетиш. А в края на изживяването осъзнаваш колко важна роля са изиграли тези хора в живота ти, в момент, в който не си бил наясно какво ще правиш с него. Дисциплина, отборен дух и усмивки…

Благодарен си за това, а срещу теб хората са също толкова щастливи и удовлетворени… Получил си и си дал нещо от себе си. Обмяна на опит, мирогледи… И отново емоции, които те връщат там и те побутват, ако случайно си се усъмниш.

И понеже знам как Хриси настояваше да говорим от първо лице, казвам така: „Тръгнах с големи очаквания и надежди, но получих повече… Един нов, летящ старт в живота!“