30 дни, в които носих на ръце жена ми…

By | 2018-02-10T16:27:29+00:00 January 17th, 2018|Uncategorized|0 Comments

 

Прибрах се вкъщи една вечер и, докато съпругата ми сервираше вечерята, аз я хванах за ръката и й казах: „Искам развод!“ Тя не изглеждаше разгневена и подразнена от думите ми. Вместо това, с мек тон в гласа ме попита за причината. Избегнах въпроса и това я ядоса. Хвърли на земята приборите за хранене и извика: „Ти не си мъжът, за когото се омъжих!“

Тази вечер не си говорихме. Тя беше разтроена. Знаех, че тя търсеше да разбере какво се беше случило с нашия брак, но не можех да й дам задоволителен отговор. Тя беше загубила любовта ми за сметка на Джейн. Не я обичах вече. Просто я съжалявах. С дълбоко чувство на вина написах споразумението по отношение на развода ни, което гласеше, че тя може да запази къщата, колата и 30 % от дяловете на компанията ми. Тя го погледна и го разкъса на парчета. Жената, с която бях прекарал 10 години от живота си, се беше превърнала в непозната. Почувствах се зле за пропиляното време, ресурси и енергия  от живота й, но не можех да върна думите си назад. Накрая, тя се разплака пред мен, което аз очаквах да се случи още в началото и идеята за развода се открои още повече в този момент.

Прибрах се много късно от работа на следващия ден и я открих да пише нещо на масата. Нямаше вечеря и затова се насочих към спалнята ни и заспах. На сутринта тя ми представи условията около развода: не искаше нищо от мен освен в рамките на следващия месец да се стремим да живеем нормално, доколкото е възможно. Причините бяха съвсем разбираеми: синът ни имаше изпити след месец и затова не исках да му повлияем с нашия разпадащ се брак. Също така ме помоли да си припомня как съм я носил на ръце на сватбения ни ден и поиска и сега да я нося от спалнята до входната врата всяка сутрин в рамките на този месец. Помислих си, че е полудяла, но за да направя последните ни дни заедно поносими, приех странната молба.

На първия ден и двамата бяхме много непохватни, докато я носих, но сина ни радостно пляскаше с ръце зад нас, пеейки: „Татко носи мама на ръце…“ Думите му провокираха силна болка в мен. Носих я на ръце от спалнята ни до хола и до входната врата. Тя затвори очите си и с мек глас и ми каза: „Не казвай на сина ни за развода ни!“ Аз кимнах…

На втория ден не бяхме толкова непохватни. Тя се облегна на гърдите ми и аз можеш да усетя благоуханието на тялото й. Установих, че не я бях поглеждал в продължение на много време. Тя не беше вече млада. Имаше леко очертаващи се бръчки на лицето и косата й беше започнала бавно да побелява, признак на напредващата възраст. Бракът ни й се беше отразил. За момент се замислих какво й бях причинил…

На четвъртия ден, когато я повдигнах, усетих, че интимността се възвръща. Това беше жената, която беше дала 10 години от живота си на мен. На петия и шестия ден, осъзнах, че чувството на интимност се увеличава. Беше по-лесно да я нося с минаването на дните от месеца и внезапно осъзнах, че тя беше станала много слаба.

Една сутрин си дадох сметка за всичката болка и горчивина, която беше заровила в сърцето си, и без да мисля дори се просегнах и я погалих нежно по това, все още носещо красотата на младостта, лице. Синът ни се появи в този момент и каза: „Татко, време е да носиш мама на ръце!“ За него, наблюдавайки баща си да носи на ръце всяка сутрин съпругата си и негова любяща майка, се беше превърнало в значителен момент. Жена ми го повика с лек жест и го прегърна силно. Аз се обърнах настрана, тъй като се притесних, че мога да си променя решението. Отново я носих и беше в прегръдките ми, ръцете й съвсем естествено се увиха около врата ми. Притиснах я силно към себе си, точно като на сватбения ни ден преди толкова години.

Последният ден, когато я взех в ръцете си, едва можех да се движа. Знаех какво трябва да направя. Запалих колата и се насочих към Джейн – качих се в дома й и й казах: „Съжалявам Джейн, но не искам да се развеждам с жена ми вече…“

Всичко ми се изясни. Бях носил жена ми на ръце на сватбения ден и щях да я нося „докато смъртта ни раздели“. Купих букет с цветя на път за вкъщи и когато продавачката ме попита какво да напише на картичката, аз се усмихнах и казах:

„Ще те нося на ръце всяка сутрин, докато смъртта ни раздели!“

Прибрах се с цветя в ръцете и широка усмивка, грееща на лицето ми. Жена ми, обаче, беше починала в съня си, докато ме нямаше. Оказа се, че през цялото време се е борила с рак, но аз бях твърде зает с Джейн, за да забележа. Знаела е през цялото време, че ще умре скоро, но е искала да ми спести упреците на сина ни към мен (в случай, че беше разбрал за развода). В очите на сина ни, поне, аз все още изглеждах любящ съпруг.

В този ден я носих на ръце за последен път…

Малките детайли в живота, които в началото изглеждат скучни и маловажни, са всъщност онези, които имат значение във връзката, а не имението, колата, вещите и парите по банковата смета. Тези неща могат да създадат среда, предразполагаща към щастие и радост, но не могат да бъдат сами по себе си в основата му.

Ето защо, намирайте време за любимия, правейки онези малки неща, които създават интимност и близост. Не утре или вдругиден – може да е прекалено късно. Направете хубав жест за вашия любим днес!

Историята е от неизвестен автор, но посланието преминава отвъд възраст, националност, култури и граници…

 

About the Author:

Leave A Comment